Бог на гости
„И така, вие вече не сте чужденци и пришълци, а съграждани на светиите и членове на Божието семейство.“ (Ефесяни 2:19)
„Братолюбието да пребъдва. Не забравяйте гостоприемството, защото чрез него някои, без да знаят, са приели ангели. Помнете затворниците, сякаш сте затворени заедно с тях, и измъчваните, понеже и вие сте в тяло.“ (Евреи 13:1–3)
1. Давай всичко, не очаквай нищо, оставай благодарен
Скъпо събрание, преди да стана пастор, както повечето от вас знаят, работих четвърт век в хотелиерството. Ако някой ме попита за едно общо правило за щастие от този опит, вероятно бих казал: „Давай всичко, не очаквай нищо и оставай благодарен.“
В хотелиерството рано научаваш, че гостът е цар. Даваш най-доброто, без да знаеш какво ще се върне. Но гостите бързо усещат дали обслужването идва от сърце и душа и дали са истински желани. И нека премахна един разпространен предразсъдък: не е заради бакшиша.
Да не разбираме погрешно думите. Не става дума за саморазрушение, за допускане на експлоатация или за отказ от здравословни граници. Става дума за служещо сърце, което оставя Бога да бъде пръв, понеже знае, че всичко е от Него, чрез Него и за Него. Трябва да бъдем добри домакини, защото Сам Бог е такъв.
2. Можем ли да срещнем Бога?
Като дете силно исках да зная как изглежда Бог. Разказите за Моисей при горящия храст и Авраам под дъбовете ме очароваха. Тези хора бяха срещнали Бога и аз също исках да Го срещна. Родителите ми казаха, че такава среща е възможна: понякога Бог идва нощем в сън.
Дълго време всяка вечер се молех: „Боже, покажи ми се.“ Заспивах с очакване и се събуждах, без да е станало нищо. С времето, както става при децата, забравих желанието и молитвите.
Наскоро петгодишната ми дъщеря зададе почти същия въпрос: „Тате, как изглежда Бог? Мога ли да Го видя?“ И какво ѝ отговорих? „Понякога Бог идва нощем в сън, съкровище.“ Оттогава тя сънува как Исус се връща на бял кон. Съвсем сериозно ми обясни, че така най-много харесва Исус. Усмихнах се, но тя е уловила образ от Откровение, в който няма нищо погрешно.
Нейният въпрос остана с мен, защото още е и мой — а може би и ваш: можем ли наистина да срещнем Бога в този живот? Можем ли да Го видим тук на земята?
Евреи 13 дава изненадващ отговор: да; хората вече многократно са го правили. „Не забравяйте гостоприемството, защото чрез него някои, без да знаят, са приели ангели.“ Без да знаят — запомнете това. Бог често ни среща не там, където Го търсим, а там, където с чисто сърце просто служим.
3. Две отворени врати: Авраам и Лот
Когато Евреи говори за несъзнателно приемане на ангели, напомня познати истории. Първата започва в горещия пладнешки час. Авраам седи при входа на шатъра си край дъбовете на Мамре и вижда трима непознати. Не чака да го помолят; старият човек тича към тях в жегата, покланя се и казва: „Не отминавайте. Нека донесат вода, измийте нозете си и си починете под дървото. Ще донеса залък хляб.“
Казва „залък“, а после раздвижва целия дом. Сара меси от най-добро брашно, приготвя се крехко теле, добавят се масло и мляко. Залъкът става пир. Авраам не дава минималното, а щедро, почти разточително. Докато служи, един гост обещава: „Догодина ще се върна и Сара, жена ти, ще има син.“ Сара се смее в шатъра. Твърде стара, твърде късно, невъзможно. Но гостът пита: „Има ли нещо невъзможно за Господа?“ Авраам разбира кого е приел: Сам Бог е бил гост на трапезата му.
Защо очите му не Го разпознаха? Защо учениците по пътя за Емаус не разпознаха Исус, докато Той вървеше с тях, а едва при разчупването на хляба? Може би скръбта, може би силното слънце. Често същественото се вижда не с външните очи, а с очите на сърцето. Познанието за Бога е важно, но важен е и богобоязливият характер — служещото сърце.
Втората история, една глава по-късно, завършва различно. Двама пратеници отиват в Содом. Лот, племенникът на Авраам, седи при градската порта, става, покланя се и ги кани. Те първо искат да пренощуват на площада, но Лот настоява. Той знае какво може да се случи с непознати през нощта.
Скоро покварата на града става явна. Мъже обграждат къщата и искат гостите. Те не виждат личности с достойнство или гости под закрилата на дома, а предмети за насилие. Гостоприемството, свято в древния Близък изток, е стъпкано. Беззаконието и обезчовечаването са изяли всяка форма на любов. Лот се опитва да ги защити, но накрая пратениците трябва да спасят него. Езекиил по-късно назовава греха на Содом: гордост, изобилие и безгрижно спокойствие, но без помощ за бедния и нуждаещия се (Езекиил 16:49).
И все пак за Лот има надежда. Когато Бог унищожава градовете, Той „си спомня за Авраам“ и извежда Лот (Битие 19:29). Бог не забравя; Той помни Своите.
4. Какво кара любовта да изстива?
„Братолюбието да пребъдва.“ На гръцки изречението звучи почти тържествено: Hē philadelphia menetō — „Нека братската и сестринската любов остане.“ Ако трябва да остане, тя е застрашена; може да си отиде и да изстине. Писанието показва четири опасности.
Първата е беззаконието. Исус казва: „Понеже беззаконието ще се умножи, любовта на мнозина ще охладнее“ (Матей 24:12). Гръцкото аномия означава пренебрегване на Божията воля и разпадане на моралната отговорност, сякаш нищо не е задължително и всичко е позволено. Беззаконието действа върху любовта като солен морски въздух върху голо желязо. Първо нищо не се вижда, но ръждата прониква всеки ден, докато това, което трябва да носи, се счупи. Където всичко изглежда позволено, другият става средство за желанията ни. Когато вярност, истина и отговорност загубят значение, любовта губи надеждност. Беззаконието не освобождава любовта; то я изстудява. Не обичаме, за да заслужим небето — то е подарено в Христос, — но който иска да запази любовта, трябва да я пази.
Втората опасност е безразличието. В притчата на Исус ранен човек лежи на пътя за Йерихон. Свещеник го вижда и отминава; левит го вижда и отминава. Презрян самарянин го вижда и се смилява. Оставя да бъде прекъснат, превързва, носи и плаща. Противоположността на любовта не е само омразата, а често безразличието. Омразата поне вижда другия; безразличието гледа през него и казва: „Болката ти не ме засяга.“ То запазва външни отношения, докато участието вътре е умряло, и защитава удобството за сметка на ближния.
Евреи противопоставя: „Помнете затворниците, сякаш сте затворени с тях.“ Библейското помнене никога не е само възпроизвеждане на информация. То означава да позволим да бъдем въвлечени — със сърце, нозе и ръце. Християнското помнене е състрадателно участие.
Третата опасност е забравянето. В целия Стар завет звучи: „Внимавай да не забравиш Господа, твоя Бог.“ Моисей го свързва с историята на Израил: помни, че беше роб в Египет и Господ те изведе (Второзаконие 5:15; 15:15). Тази памет е изворът на милосърдието. Чужденецът, бедният и зависимият пред вратата ти — това беше ти, Израил. Който забрави, че е получил благодат, става твърд към нуждаещите се от благодат. Забравата превръща благодарността в претенция: „Всичко ми се полага.“ Тя кара спасения да гледа отвисоко нуждаещия се и откъсва днешното благоденствие от подадените ръце в миналото. Моисей предупреждава: „Да не кажеш: Моята сила и мощта на ръката ми спечелиха това богатство“ (Второзаконие 8:17).
Следователно „не забравяйте гостоприемството“ не е проблем на паметта като забравен чадър във влака. Това е духовно безразличие: още знаем, но вече не сме раздвижени.
Четвъртата опасност е самодоволното благоденствие. Възкръсналият Христос казва на богатата църква в Лаодикия: „Казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че си окаян, жалък, беден, сляп и гол“ (Откровение 3:17). Богатството не е само по себе си грях — средствата на Авраам правят гостоприемството му възможно. Опасно става, когато създаде илюзията на пълна самодостатъчност: не се нуждая от нищо и никого. Който вярва, че не се нуждае от никого, забравя общението и скоро мисли, че не се нуждае и от Бога. Притежанията могат да увеличат масата и да смалят сърцето.
Най-тревожното е, че тези думи са към църква. Тя се смята за богата, а Христос стои отвън: „Стоя на вратата и хлопам. Ако някой чуе гласа Ми и отвори, ще вляза и ще вечерям с него.“ Господ хлопа на вратата на собствената Си църква, защото иска обновено общение на нейната трапеза.
Четири студени ветрове заплашват любовта: беззаконие, безразличие, забравяне и самодоволно благоденствие.
5. Какво укрепва любовта?
Първо, приближавай се до Божието присъствие и чувай призива Му. Второ, пий от извора. Бог се оплаква чрез Йеремия: „Оставиха Мен, извора на живата вода, и си изкопаха пукнати водоеми, които не държат вода“ (Йеремия 2:13). Любовта не може безкрайно да живее от воля. Който постоянно дава, без да получава благодат, се изпразва и накрая се огорчава. Изворът не е самоусъвършенстването, а Христос.
Исус обещава на жената при кладенеца вода, която става „извор, извиращ за вечен живот“ (Йоан 4:14). На празника извиква: „Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие“, а Йоан обяснява, че говори за Светия Дух (Йоан 7:37–39). В Писанието опознаваме Божия глас, характер и воля. Словото ни поправя и обновява сърцето. Псалом 1 сравнява размишляващия върху Божия закон с дърво край водни потоци, което дава плод навреме. Който живее от извора, не трябва изкуствено да произвежда любов, а получава онова, което трябва да потече през него към другите.
Трето, търси общение и понасяй различията. Христос събира хора, които вероятно никога не биха се избрали: стари и млади, тихи и шумни, местни и новодошли, благочестиви по различен начин. Любовта укрепва не когато различията изчезнат, а когато хората се приемат в Христос. „Приемайте се един друг, както Христос ви прие“ (Римляни 15:7). „Понасяйте се един друг с любов“ (Ефесяни 4:2).
Четвърто, упражнявай гостоприемство. То не се случва автоматично, а е духовна тренировка. Както спортистът не става силен с един ден упражнения, така духовните нагласи растат чрез практика. Гостоприемството изисква време, планиране, жертва и готовност да бъдем прекъснати.
6. Филаделфия и филоксения
Две гръцки думи носят това движение. Филаделфия е братската и сестринската любов между онези, които Христос е направил семейство. Глаголът мено означава оставам, пребъдвам, не прекъсвам и не изстивам — същата дума в „Пребъдвайте в Моята любов.“
Филоксения събира филос — приятел, любящ — и ксенос — чужденец или гост. Буквално означава любов към чужденеца, приятелско приемане на непознатия. Това, което наричаме гостоприемство, на гръцки е приятелство към чуждия.
7. Малката сила на Филаделфия
Филаделфия е и древен град. На неговата църква Христос казва: „Поставих пред теб отворена врата, която никой не може да затвори, защото имаш малка сила, но опази словото Ми и не се отрече от името Ми“ (Откровение 3:8). Църквата е малка, без впечатляващо влияние, но се държи за Христос. Той обещава отворена врата, закрила и трайно място в Божия храм. Малката сила е достатъчна, когато Христос отваря вратата.
8. Христос, истинският Домакин
В притчата за последния съд Исус казва: „Бях странник и Ме приехте“ (Матей 25:35). Той се отъждествява с гладните, чужденците, болните и затворниците толкова напълно, че каквото правим за най-малките, правим за Него. Но преди ние да Го приемем, Той е приел нас. Христос е истинският Домакин, Който приготвя трапезата, дава Себе Си и прави чужденците членове на Божието семейство.
9. Бог вече е бил на гости
Да се върнем към детския въпрос — моя и на дъщеря ми: можем ли да срещнем Бога? Да. Бог ни среща в Исус Христос, чрез словото, което ни призовава по име, и в Духа, Който отваря извора в нас. Отново и отново Той скрито ни среща и в ближния пред вратата.
Като дете чаках сън и мислех, че нищо не се е случило. Може би Бог вече ме е чакал на друга врата. Един ден Христос ще се върне видимо в слава; сънят на дъщеря ми не е толкова погрешен. Дотогава Бог често идва тихо: в човек, който има нужда от място на масата; самотен съсед; затворник, когото всички са забравили; чужденец, чийто език не разбираме; съпруга или съпругата, когото можем отново да се научим да слушаме; въпросите на децата; и Неговото слово, което днес ни призовава.
Чуйте отново обещанието за седмицата: „Вече не сте чужденци и пришълци, а съграждани на светиите и членове на Божието семейство.“ Това не е задача, а факт. Вече сте приети. Вратата е отворена. Масата е сложена. Не трябва да заслужите мястото си в Божия дом; Христос го придоби за вас вън от портата. Влезте в тази седмица като членове на Божия дом — и дръжте вратата отворена.
И Божият мир, който превъзхожда всяко разбиране, да пази сърцата и мислите ви в Христос Исус.
Амин.